Защо Чапутович дойде тъкмо в България?
Докато изявата на Доналд Туск създаде огромна вест в България, визитата на неговия съотечественик Яцек Чапутович няколко дни по-късно остана в периферията на публичното внимание. Вярно, че първият е президент на Европейски Съюз, а вторият - „ единствено “ външен министър на Полша. И че двамата принадлежат към два настръхнали един против различен политически лагера в Полша. Но без значение от всичко това фактът, че новоизбраният полски външен министър избра за своя първа дестинация таман България, е прекомерно дълбокосмислен и по тази причина заслужава по-внимателно взиране.
Какво желае Полша?
Да, сега във ВИП-салона на летище София високопоставените задгранични дипломати съвсем не могат да се разминат - след Чапутович, другата седмица на една от първите си визити идва и новата външна министърка на Австрия, а в това време за диалози в София беше и заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати. Разбираемо, откакто при започване на годината България пое председателството на Европейски Съюз. И въпреки всичко „ Яцек ", както отзивчиво го назова във Facebook българската министърка Екатерина Захариева, не избра София за първа спирка само поради европредседателството. Два дни по-късно Чапутович отива в Берлин - и полските наблюдаващи са безапелационни, че тази стратегия е необикновена.
Предишното държавно управление на ръководещата в Полша партия „ Право и правдивост " изопна съвсем до разкъсване връзките както с Европейски Съюз, по този начин и с Германия. Сегашният рейд на Чапутович явно подава сигнал, че Варшава ще търси стопляне, в това число и заради сериозната опасност от по този начин наречения „ нуклеарен удар " - задействането на член 7 от европейските контракти, съгласно който след няколко процедури и при комплицирано изчислени способи на гласоподаване една държава-членка на Европейски Съюз може да бъде лишена от права поради нарушаване на договорите. Както е известно, такава опасност надвисна над Полша след противоречивите промени в правосъдната система и в Конституционния съд, които - според Еврокомисията - не подхождат на европейските полезности и на правилата на правовата страна. Сега Полша има намерение да внесе казуса и пред съда на Европейски Съюз, а след визитата си в София Чапутович желае да го разиска и със заместник-председателя на Еврокомисията Франс Тимерманс, който в това време отговори, че ще се радва да види Чапутович колкото е допустимо по-скоро.
Какво обаче може да направи България по въпроса? Българският министър председател Борисов сподели, че се надява България като европредседател да не бъде сложена в позицията да се гласоподава по член 7 против Полша, тъй като тогава всички щели да имат безсънни нощи. А външната министърка Захариева даде обещание доброжелателно и независимо отношение с вяра за добър излаз по линия на разговора. Ако преведем това на един по-открит български език, отговорът е, че България не може да направи нищо изключително. И въпреки всичко поляците явно разчитат на нея като доброжелателен медиатор, а вероятно и като страна, чийто глас би могъл уверено да наклони везните, в случай че се стигне до гласоподаване.
Предположения и обстоятелства
България надали намерено ще се причисли към Вишеградската четворка, която сега се пробва да се профилира като противотежест на Брюксел и „ старите " членки - и която сигурно ще гласоподава срещу член 7. Но полският външен министър вероятно въпреки всичко е опипал почвата в София, доколкото „ вишеградците " считат, че „ Брюксел " се държи надменно към цяла Източна Европа и че на някогашните комунистически страни мястото им е един до друг с Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Разбира се, за това публично не стана дума, само че въодушевеният консенсус по въпроса за европейското бъдеще на Западните Балкани индиректно поддържа такова съмнение. Защото - колкото и рискови да са сходни геополитически размисли - старата концепция за онази Източна Европа, която се простира от Балтийско до Черно и Адриатическо море, блуждае във въздуха, а западно-балканските страни са значителен детайл от нея.
В резюме: в момента България в действителност има редкия късмет освен да седи равноправно край кръглата маса на европейската политика, само че и да работи по дневния ред. Член 7 против Полша и европейската вероятност пред Западните Балкани са две точки от този дневен ред, които - ако София успее да ги „ отметне " сполучливо - ще донесат на страната както нараснал престиж, по този начин и на практика изгоди и нови другарства. А това по никакъв начин не е малко.
Какво желае Полша?
Да, сега във ВИП-салона на летище София високопоставените задгранични дипломати съвсем не могат да се разминат - след Чапутович, другата седмица на една от първите си визити идва и новата външна министърка на Австрия, а в това време за диалози в София беше и заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати. Разбираемо, откакто при започване на годината България пое председателството на Европейски Съюз. И въпреки всичко „ Яцек ", както отзивчиво го назова във Facebook българската министърка Екатерина Захариева, не избра София за първа спирка само поради европредседателството. Два дни по-късно Чапутович отива в Берлин - и полските наблюдаващи са безапелационни, че тази стратегия е необикновена.
Предишното държавно управление на ръководещата в Полша партия „ Право и правдивост " изопна съвсем до разкъсване връзките както с Европейски Съюз, по този начин и с Германия. Сегашният рейд на Чапутович явно подава сигнал, че Варшава ще търси стопляне, в това число и заради сериозната опасност от по този начин наречения „ нуклеарен удар " - задействането на член 7 от европейските контракти, съгласно който след няколко процедури и при комплицирано изчислени способи на гласоподаване една държава-членка на Европейски Съюз може да бъде лишена от права поради нарушаване на договорите. Както е известно, такава опасност надвисна над Полша след противоречивите промени в правосъдната система и в Конституционния съд, които - според Еврокомисията - не подхождат на европейските полезности и на правилата на правовата страна. Сега Полша има намерение да внесе казуса и пред съда на Европейски Съюз, а след визитата си в София Чапутович желае да го разиска и със заместник-председателя на Еврокомисията Франс Тимерманс, който в това време отговори, че ще се радва да види Чапутович колкото е допустимо по-скоро.
Какво обаче може да направи България по въпроса? Българският министър председател Борисов сподели, че се надява България като европредседател да не бъде сложена в позицията да се гласоподава по член 7 против Полша, тъй като тогава всички щели да имат безсънни нощи. А външната министърка Захариева даде обещание доброжелателно и независимо отношение с вяра за добър излаз по линия на разговора. Ако преведем това на един по-открит български език, отговорът е, че България не може да направи нищо изключително. И въпреки всичко поляците явно разчитат на нея като доброжелателен медиатор, а вероятно и като страна, чийто глас би могъл уверено да наклони везните, в случай че се стигне до гласоподаване.
Предположения и обстоятелства
България надали намерено ще се причисли към Вишеградската четворка, която сега се пробва да се профилира като противотежест на Брюксел и „ старите " членки - и която сигурно ще гласоподава срещу член 7. Но полският външен министър вероятно въпреки всичко е опипал почвата в София, доколкото „ вишеградците " считат, че „ Брюксел " се държи надменно към цяла Източна Европа и че на някогашните комунистически страни мястото им е един до друг с Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Разбира се, за това публично не стана дума, само че въодушевеният консенсус по въпроса за европейското бъдеще на Западните Балкани индиректно поддържа такова съмнение. Защото - колкото и рискови да са сходни геополитически размисли - старата концепция за онази Източна Европа, която се простира от Балтийско до Черно и Адриатическо море, блуждае във въздуха, а западно-балканските страни са значителен детайл от нея.
В резюме: в момента България в действителност има редкия късмет освен да седи равноправно край кръглата маса на европейската политика, само че и да работи по дневния ред. Член 7 против Полша и европейската вероятност пред Западните Балкани са две точки от този дневен ред, които - ако София успее да ги „ отметне " сполучливо - ще донесат на страната както нараснал престиж, по този начин и на практика изгоди и нови другарства. А това по никакъв начин не е малко.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ